ДОБРОТО и нашите ученици

Споделено.

Дарете усмивка!

 

Докато пътувахме към кризисния център за бездомни хора, си мислех как всичко ще е хубаво, че ще зарадваме хората с малкото, което сме донесли, и това ще им помогне по някакъв начин.

Когато спряхме със служебната кола на училището, нищо не беше както си го представях. Погледнах към входа на сградата и видях дълга опашка от хора, чакащи да влязат на топло за да преспят през нощта. Изглеждаха озлобени и ядосани от това, което ги е сполетяло. Заболя ме… Почувствах се ужасно, че толкова много хора нямат никакъв покрив над главите си и се налага едва ли не да се молят за малкото, от което имат нужда, за да оцелеят.

Посрещна ни директорката на дома. Беше мила жена, с къса тъмна коса. Покани ни да влезем и да разгледаме стаите, столовата и баните на центъра. Минахме покрай всички чакащи хора… Имаше пияни, със счупени крака или други травми, деца на моята възраст. В очите на всеки човек се четеше надежда за нещо малко, нещо по-добро, надежда за място, в което да не остават само вечер за определени часове, а постоянен дом – такъв, какъвто те са изгубили по една или друга причина.

Качихме се до кабинета на директорката, който беше сравнително хубав, ремонтиран. Задавахме много въпроси, но най-важният беше с какво можем да им помогнем. Жената каза, че всичко, което донесем, е от голяма полза, но най-много се нуждаят от обувки, дрехи (предимно якета) и чорапи. Една част от хората, които остават да пренощуват, са млади момчета над 18 години (сираци), които спят по пейки и подлези. Има и възрастни хора, изгонени от децата си, с психични заболявания, които нямат желание да си пият лекарствата и да се къпят или да полагат някаква друга грижа за себе си. Превърнали са се в тежест за близките си...

 С всеки изминал ден бездомните се увеличават. Когато е създаден центърът, капацитетът му е бил 36 души, а в момента е способен да приюти 170. През студените дни  дава подслон на 210 бездомни.

Попитахме: „Как разбирате, че човекът е бездомен? ”, а директорката отговори: „Личи си, много малко трябва. С разговори. Споделят живота си (какво е станало, за да е на улицата, къде е спал, как се е топлил, какво е ял и т.н.)”.

Служителката ни предложи да ни покажат стаите. Обясняваше ни във всяка една стая какви хора пребивават. Всяка има по 4 легла, всички са еднакви, безлични. Няма телевизори или какъвто и да е друго – само по една масичка и един прозорец. Това е всичко.

 Тъжно ми стана за тези хора. Те си нямат никого. Никога не са имали семейство или семействата им са ги оставили, защото не са искали да живеят с тях понеже са възрастни и не са искали да полагат грижи. Толкова е съкрушително! Сърцето ми се късаше.

В центъра има обща баня и тоалетна със само три душа. Само три? Как се очаква за няколко часа да се изкъпят над 80 души? Невъзможно е. Някои от тях не се къпеха, а други се наслаждаваха на топлата вода. Всички хора бяха премръзнали, с рани по ръцете и краката. Болеше ги. Мен също ме болеше.

Столовата им беше малка, хранеха се на смени. Изглежда жалко, нали? Да чакаш друг да се нахрани, за да може и ти да получиш храна. Вечерята им не беше богата, както при нас. Имаха супа, едно кисело мляко и хляб. Вечеря? Сигурни ли сте, че това е вашата вечеря, която ви очаква, като се приберете у дома? Бездомните хора се радваха и на малкото, което им даваха.

Тръгнахме си. Всички ни благодариха, затова, което бяхме направили. Беше малко, но тях ги радваше. Ако можех да купя къща за всеки един човек, щях да го направя, но не съм способна на това.

По път обратно за училище си мислех, как всеки човек, който има покрив над главата си, трябва да е благодарен. Някои хора и това нямат. Хората, които имат възможности, трябва да помагат на другите в нужда. Много хора не го правят, а пилеят парите си за неща, които не са им нужни.

Помагайте! Дарете усмивка, една вечеря или топла дреха. Не е много, но задълго хората ще запомнят добрината ви. А вие ще знаете, че  сте върнали светлината в живота на някого.

Споделил: Вирджиния Иванова

Xв НПГПТО „М. В. Ломоносов”

                                                                                 Декември, 2015 година




[ Обратно към новините ]